Turkish Open 2013

Здравейте, момчета!
Събирам желаещи за Turkish Open 2013 на 27-ми април.
Цена на билета - 70 лв отиване и връщане с автобус. Без нощувка, смятам на 26-ти вечерта да тръгна, на другия ден да се състезавам, и вечерта да тръгна наобратно. Много път, но при все, че в Турция е невероятно скъпо, смятам, че това е добър вариант. Имам познати там, ще поговоря с тях да ни посрещнат.
Който желае, да си носи храна, там цените са по 4 на нашите... По възможност да сме изолирани от разходи до минимум... Участието в състезанието е 12 турски лири (1 лв = 0.8 турски лири), което е към 10-тина лв.
Поздрави!

С Боби вече сме се записали пък ще видим ... все си мисля че до тогава 100лв. ще успея да събера.
Успех !!!

Момчета, с Ники се завърнахме от Турция днес.
Резултатите са вече обявени на сайта на състезанието в WCA.
Много умора и положителни емоции - това е съвсем накратко. Струваше си всяка една секунда и стотинка от пътуването. Едва ли има нещо по-хубаво в нашата общност, от това да видиш човек/дете, което да трепери от напрежението преди и по време на нареждане и емоцията след това. Пожелавам на всеки да изпита това чувство!

По дисциплини - Експлозия от мен на 5х5, въобще не очаквах да редя 5 пъти (може би това ми помогна) и си направих лично постижение от 2:45.77, два пъти слезнах под 3 минути, което никога не съм правил в 5х5...не съм го и практикувал много. Бях стабилен и в 4х4 с времена, сравнително добри за моите стандарти. Доволен съм. От 3х3 също, успях да подобря средното време до 25.90, което считам за успех... Също така, нямах и време над 30 секунди, което също е успех за мен. В 2х2, кажи-речи, успях да излезна от дупката, в която бях пропаднал в близката година... В 3х3 със затворени очи изтървах кубчето (ръцете се потят на официално състезание ), така че не успях да завърша.
В Pyraminx нямаше изненади, отидох за спечелване на състезанието, така и стана... Със средно време от 6.90с. Третото време беше най-слабо - 9.06с, но там малко отпуснах "парата", за да не сгреша като в Сърбия миналия месец с 13ката. Реших да не правя излишни глупости или рискове. Жалко за 4тото ми нареждане, беше 3.92с, но не довъртях последното типче и получих +2. Какво да се прави и това го има по големите състезания.
Ники ще разкаже повече за неговите впечатления. Жалко за 20тте стотни, които не му достигнаха да реди на финала...
Въпреки всичко, емоциите бяха страхотни, забавлявахме се много и взехме награди. Препоръчвам на всеки да спестява за следващото състезание в Турция.
Поздрави!

Моите впечатления от това покъртително състезание, екск урзия и приключение са такива, че надявам се на всеки ще му се прииска да изпита същите или поне да отиде да види някое друго място, някой и други нрави или някоя и друга футболна среща
..... и така пристигнахме с Боби в много ранен час - 5.30 така че като за начало нямаше притеснение относно пристигането навреме. пийнахме кафе (турско кафе) ... май имаше повече утайка от колкото кафе и тръгнахем полека лека - яваш яваш към метрото
Решихме, че ще минем на жетонната система 3лири жетончето и така потеглихме. Минахме през много красиви места и някак с едно прекачване ( слязохме и пак се качихме на следващата мотриса ) стигнахме до "Аксарай" една от многоооото джамии и възлова точка в нашето пътуване.
От там с двойката (левия и десния крак) къде с питане къде с четене на многото табели стигнахме до местния трамвай. Той ни отведе до красивото крайбрежие пълно с чайки, малки и големи туристически корабчета черни котки и разбира се красивия мост над Босфора . От там според картите в града ни оставаше една приятна разходка до техническия университет. Но ето тук ни очакваше неприятна изненада. След като Боби купи една карта ( на забележителностите) , според която трябваше да минем покрай някакъв стадион ( по-късно се оказа Бешикташ).
Е да намерихме стадиона бързо свихме покрай него лесно , но после як байр ама наистина як на два пъти спирахме да сваляме дрехи. Накрая едвам едвам се добрахме до края му, където мислехме, че ще е въпросния университет. Да ама не, оказа се че е някакъв текстилен. Имаше едно красиво момиче, което въпреки че знаеше добре английски се оказа, че не е от там и няма как да ни помогне.
Този питаш онзи питаш и все ти викат надолу, наляво надясно а от университета няма ни следа ни дявол. Едно момче даже ни викаше отивате на ляво и ни сочеше дясно ей такива работи. В един момент стигнахме от един район който вече го имаше и на нашите "Гугълски" карти от там с поредната помощ от местните. видяхме, че трябва да обиколим някакъв парк. Уж малък, ама няма обикаляне между двете му страни имаше дори въжена линия, ама ако знаехме какво ни чака щяхме да я използваме.
Накрая почти капнали аз вече името си не знаех камо ли формули и алгоритми намерихме прословутия технически. Там с помощта на един от организаторите през един лабиринт от фоайета стълбища и коридори стигнахме заветната цел.
Там в както се оказа стола на техническия се бяха подготвили за състезанието.
Самото състезание беше в пъти по-добре организирано от това в Сърбия като изключим това, че нямаше храна във всичко друго си личеше класата на големия организатор Рон Ван Брухем.
За моето представяне много не може да се каже освен две прости думи- "пълен провал" така де не винаги спори и върви според плана . Аз и на седмичното състезание не дадох особено добри времена което явно беше показателно за временното ми състояние. Е да имам две добри попадения : - при 4х4х4 - ново най-добро 1:10.01min. - и при едната ръка ново най-добро 29.30сек. и ново средно от 5 -42.42сек. и при двете дисциплини - национални рекорди. Което все пак ме кара да се усмихвам.
Накрая красив финал, страхотно награждаване.... така де Рон се беше сетил да раздаде сертификати и някакви медалчета на всеки за самото участие което от всички та дори и от мен се възприе много добре. На победителите във всички дисциплини Рубик слайс, а на тези в 3х3х3 и красиви трофей с оформени кубчета отгоре. Имаше и чувство на национална гордост от представянето на Боби при пирамидата - неговото първо място. Пратил съм му клипа на самото му награждаване, така че той може да го пусне тук .
В края на състезанието аз едвам си държах очите отворени. постоянно климах и дори след 4тото кафе едвам седях буден.
На връщане след голямо обсъждане и помощ от красивите туркини решихме да заобиколим стадиона и да хванем пак трамвая и после пак метрото. Обаче и това се оказа голямоооо обикаляне + това че в този момент Бешикташ имаха мач които предстоеше да започне скоро и от всякъде по улиците прииждаха стотици, хиляди души.
Къде лесно (по нанадолнището) къде трудно през тълпите стигнахме до заветната цел- трамвая. За съжаление само от него успяхме да зърнем стотици от изобилните магазини на Истанбул.
От там малко се позагубихме питахме поне 5-6 докато намерим пътя до метрото. Но ето, че успяхме и хванахме железния кон.
Уникален късмет стигнахме на автогарата 15мин преди тръгване на рейса за София.
Бързи покупки на сладки пишманиета, последни глътки Истанбулски въздух и поехме отново към нашия дом, нашата любима столица София. (накрая бяхме зажаднели за нея )
9 часа по късно отново бяхме и дома уморени от път и емоции, готови за нови предизвикателства.
Надявам се следващия път и вие да можете да споделите тръпката от състезанието, от емоцията на срещата с новите места, новите хора - бъдещи приятели . Също така се надявам се с тези редове поне малко да съм успял да пресъздам обстановката от това да отидеш на състезание, да срещнеш нова култура, нови хора. И макар да не се връщам с нови победи връщам се с много , много спомени и незабравими емоции от поредното състезание.
Пожелавам ви да имате възможността следващия път да дойдете с нас.

Звучи страхотно Дано някой ден стана добър в бързото редене и да се включа и аз

Браво, момчета!

Било е голямо преживяване, но определено трябва нещо да се направи и да се намерят спонсори и отбора да стане официален!

Момчета, отново се говори за състезание в Истанбул. Неофициално, датата е 25-ти август.
Поздрави!

Звучи страхотно ама тогава планирам да пътувам до морето за 10 дни. Въпреки, че ми се искаше пак да отида в Истанбул дори и само заради несравнимото изживяване.
Ще стискам палци за добро представяне на тези които се навият да отидат. Ако Иво отиде едно от първите 3 места му е в кърпа вързано.
Успех!!!